Блогово

Настоящото обяснение на произхода на вселената разчита на пипкави предположения и не може да обясни повечето субатомни частици. Малка част от теорията на относителността решава тези проблеми - и изглежда доказва, че вселената трябва да е произлязла от черна дупка някъде другаде.

Настоящото обяснение за началото на вселената е построено върху комбинация от теорията на относителността на Айнщайн и наблюденията на античната вселена. Тяхното обединение създава някои проблеми - например, вселената е невъзможно голяма, според моментната си скорост на разширяване, така че астрофизиците трябва да включат идеята за надуване, в която ранната вселена се е разширявала с невероятна скорост в първите секинди след Големият Взрив.

Теорията на относителността не може да обясни разширяването, следователно на нея й е необходима друга такава. Няма нищо технически грешно в това, но е неелегантно решение, а физиците предпочитат всеобхващащото обяснение пред сбора от частични решения. Това не е единственото неудобство с моментното обянение - то също така не може да работи с много свойтва на субатомните частици, считайки ги за обитатели единствено в света на квантовата механика.

Никодим Поплавски от Университета в Индиана смята, че решаването на последният проблем може да реши и предходният и това е само началото на лудостта. В нов доклад, той обяснява, че стандартната версия на теорията на относителността абсолютно игнорира вътрешната инерция на субатомните частици, като протоните и неутроните, но модифицирана версия, позната като теория на Айнщайн-Картан-Кибъл-Сциама на гравитацията решава проблема. Според нея, частиците си взаимодействат репулсивно, създавайки малки количества сила, наречена усукване.

При нормални обстоятелства, това е просто интересна частица математика и усукването не засяга нищо кой знае колко. Въпреки това, ако гъстотите се увеличат значително, усукването има значителни ефекти. Най-интригуващото е, че усукването прави невъзможно това черните дупки да имат сингулярности - ако това е така, тогава какво има в центъра им?

Поплавски има дръзко предположение: там има цели вселени на мястото където смятаме, че са били сингулярностите. Процесът на усукване позволява това да се струпа масивна енергия в хоризонта на събитието и това би позволило да се създадат нови частици, чрез двойка производство, в които материя и анти материя се създават в еднакви количества. Това което е нужно е единствено малък дисбаланс между частиците и античастиците, за да създадат Голям Взрив.

Това което прави идеята привлекателна (въпреки факта, че просто звучи чудесно) е това, че усукването обяснява разширението, без да има нужда от нова теория. Тази репулсивна сила е достатъчна, за да обясни как се е разширила вселената до нейното моментно ниво, което значи, че една теория може да обясни цялата вселена в сегашния й вид.

Това вероятно значи, че много от черните дупки в нашата вселена са инкубатори за чисто нови вселени, всяка разделена от безкрайна разлика във времето от хоризонта на събитието. Някои от свойствата на вселената майка могат да се пренесат и през нейните дъщери и ако успеем да намерим някои от тях, това може да ни даде експериментално доказателство за теорията. Всъщност, Поплавски спекулира, че това наследяване на свойства може да разреши друга голяма тайна на космологията.

Така наречената стрела на времето, в която времето лети само в една посока е фундаментален аспект на нашето съществуване. Това не е отчетено от физиката изобщо, като всички от нейните закони са на пръв поглед времесиметрични, те работят при течащо напред или назад време еднакво добре. Въпреки това, преминаването на материята през хоризонта на събитието може да доведе до времева асиметрия в новата вселена, давайки и предна стрела на времето. По този начин, самото време е подарък от нашата майка-вселена от другата страна на черната дупка.